Be a ray of light

Забелязали ли сте как хората in general винаги ви съветват да мислите разумно, да се подсигурявате с няколко варианта за всеки случай, да тръгвате добре екипирани на път, когато излагате мислите си да ги проверявате по няколко пъти, да посветите цялото си време и внимание на едно нещо, вместо на няколко едновременно, да внимавате пред кого какво точно казвате, да си държите стаята подредена в случай че изненадващо ви дойдат гости ... Всичко и всички крещят: СИГУРНОСТ, СИГУРНОСТ, СИГУРНОСТ! ... Ами ако понякога имам нужда да ми е несигурно? Ако предпочитам да правя няколко неща едновременно, дори това да е рисковано? Ако понякога "допълнителните варианти" просто не ми харесват? Ако искам да последвам сърцето си, колкото и да е неразумно? Ако искам вятъра да си играе с косата ми? Ако имам нужда да изкажа мнението си без да ми пука кой ще се засегне? Ако имам нужда да поплача, за да се почувствам жива? Ако трябва да изляза, за да намеря изгубеното си вдъхновение? Ако предпочета ...

"Battlefield" на max цяла вечер ... и цяла сутрин ... и пак цяла вечер ... 100% омръзнах на съседите, ама ще ми свикнат. Да, драмата на някои хора понякога може да ме развълнува твърде много. Особено когато държа УЖАСНО МНОГО на тях. Няма как да не ме засяга! ... но е странно как понякога една песен може толкова добре да описва живота ... One minute it's love аnd suddenly it's like a battlefield ... Наистина ли в любовта е като на война? И не си ли противоречат тези думи? (По принцип.) Но не, първо трябва май да си зададем един друг въпрос - Какво се случи с ЛЮБОВТА? (Онова нещо, за което хората се бореха, преди да започнат да си играят на "кой с кого спи") Why is it the smallest things that tear us down? ... е то винаги е било така. Малките камъчета препъват каруцата. Обаче не всеки се предава при най-малката пречка. Все пак нормалните хора се борят за това което/този когото обичат. Both hands, tied behind my back with nothing ... стоиш и се чудиш познаваш ...