Етикетни разсъждения

Забелязали ли сте колко много хората обичат да слагат етикети? Не, сериозно, от къде дойде това? От американските филми ли? Или си го носехме в себе си? Защо се излагаме по този начин, поставяйки сами себе си и обкръжението си в тесни рамки? И то в свят, в който всеки говори за острата нужда от глобализация!

Винаги съм мислела че има нещо много сбъркано в етикетите. Погледнете дори самата дума – етикет!!! Сякаш си някаква вещ на закачалка в магазина! Не е ли нелепо? Обичам американски филми. Особено teen/young adult комедиите. Но просто побеснявам като ми заговорят за етикети, различни социални класи, „готини” и „смотани” (за което всеки има различна дефиниция) и тем подобни глупости.  В моите гимназиални години има доста олекотена версия на това изкуствено създадено (от нас, тогавашните глупави тинейджъри) „класово общество” и днес като се замисля колко насериозно сме го взимали ми става хем много смешно, хем малко тъжно. Сериозно, не са ли това годините, в които трябва да се научим на свободно мислене?

Признавам, че преди ми пукаше твърде много за мнението на околните. Това беше най-вредният ми навик и доста трудно се отказах от него. Господи, колко се радвам че се отказах от него! Няма нищо по-глупаво от това да живееш за хорското мнение. Без собствено. А не, всъщност има нещо още по-лошо – един ден да възпитаваш децата си да живеят така! А за моето поколение казват, че сме непукисти...  „Ама това е чудесно!” – бих възкликнала, ако не се съмнявах вече в истинността му. Така де, постоянно се сблъсквам с лицемери, хора с маски, играещи си  на много силни и безразлични ... а всъщност те се страхуват. Умират от страх да бъдат истински, защото това би ги направило уязвими. И лесно раними. А никой не иска да е раним... и си поставят сами етикети, които не отговарят на истинската им същност... нищо че вече не сме в гимназията. И че не живеем във високобюджетен западен филм.

Пак питам – кой ни възпита така?! Родени сме в свободна държава, защо сами си слагаме окови?!!! Защо очакваме винаги някой да ни съди? И защо съдим околните? Някак нелепо е. От всички страни ни обясняват как ние сме бъдещето, света се обединява, трябва да си разширяваме все повече хоризонтите, да не мислим стереотипно, да сме толерантни. Ама на практика се получава обратното – много хора доброволно мислят в тесни рамки, праволинейно, с предразсъдъците напред ... И всичко е ограничено по някакъв начин, класифицирано или като черно, или като бяло. Други нюанси няма...

Мразя да ми лепят етикети! И аз не слагам такива на хората. Даже напоследък се опитвам изобщо да не правя оценки, дори за моментното им държание. Защото ако днес ме изнервят и ги класифицирам като „идиоти” или „глупаци”, то утре аз мога да ги ядосам с нещо и нямам право да не очаквам подобни оценки от тях. В общи линии се опитвам да се абстрахирам от етикетите, защото не живея за тях. Но те живеят навсякъде около мен и е доста трудно.

Цялата тази история ме връща към един от любимите ми тийн сериали. Там в една така наречена „капсула на времето” една от героините (второстепенна и дори бих казала губеща се на фона на 9-те сезона) казва наистина откровени и разтърсващи думи (бих казала в  топ 10 на любимите ми фрази ... за всичките 9 сезона), които са доста по темата. Слагам репликите в оригинал, без да ги променям: „My name is Anna Taggarro and I'm a junior at Tree Hill High. And.. I'm gay... and straight... and a Latina and I hate labels! And I hope by the time you see this, those things won't be an issue. For now, all you need to know is this; my name is Anna.. and I'm just trying to find my way.. like most kids. I guess that part is timeless.”

Та в този ред на мисли ... Аз съм Биляна. Просто поредното момиче на 21. Което все се търси, изгубва и намира. И аз просто си търся пътя. Точно като Анна Тагаро. И като всички вас. А, да, и МРАЗЯ ЕТИКЕТИ! J

А вие?