Лош четвърт час, съставен от прекрасни мигове :)

Сблъсквали ли сте се скоро с тъпото усещане, че в даден момент пропилявате живота си? Припомняли ли сте си скоро, че той е безумно кратък и че несправедливо го приемате за даденост? Защото аз от време на време се замислям ...............
Всички знаем, че "утре-то" никога не е на 100% гарантирано. На теория ... Обаче така обичаме да го забравяме! Казваме си "Ще го свърша утре.", "Може да почака до другата седмица.", "Сега не е подходящият момент." и куп други глупости без да осъзнаваме, че тогава може и да е нереализируемо. И пак отлагаме ... отлагаме мечтите си, целите си, любовта си, възможността да благодарим или да се извиним, отлагаме дълго планирания проект, трепетно очакваното пътуване, така желаната среща. Защо? И аз не знам, но най-разумното ми предположение е ... от страх.
Да, точно така! Всъщност дълбоко в себе си човешките същества сме доста странно устроени и смея да кажа програмирани на моменти да реагираме меко казано малоумно. Градим планове, визуализираме мечтите си, работим усилено докато постигнем заветните цели и накрая просто спираме. Поразени като гръм, защото вече ще трябва да живеем без мечта. А е толкова лесно просто да си сътворим нова!
Истината е, че с годините нашето безстрашие отслабва. Спомняте ли си колко лесно беше всичко, когато бяхме малки деца? Не се замисляхме. Един да се решеше на нещо лудо и всички веднага тръгваха да го подкрепят. Най-лошото беше удар и физическа болка, които бързо минаваха след промивка с йод. Нямаше невъзможни неща, вярвахме че може и под дъгата да минем. Може бе защото ни приспиваха с вълшебни приказки за лека нощ ... А може би не ... Много често ми се карат, че се държа "като малка", че с възрастта би трябвало да идват отговорности, че трябва да се мисли ... А нима вечно мислещите винаги поемат отговорност за делата си и осъзнават грешките си? Нима най-хубавите неща не се случват спонтанно?! Помислете за миг, когато нещата не се напасват логично и трябва да се оставим интуицията да ни води. Не се ли нарежда всичко по-добре? Точно така действахме като малки - интуитивно, спонтанно ... И бяхме по-щастливи.
Границите пред нас са само тези, които сами сме си поставили. научно доказано е, че човешкият мозък може да привлече всичко, което искаме и да постигне дори привидно невъзможното. Но предразсъдъците и факта, че от малки ни натякват: "Ти не можеш!" доста са допринесли за ограниченото ни мислене. Хиляди пъти съм чувала глупави оправдания, хиляди пъти съм прибягвала до такива. В крайна сметка всички имаме моменти на страх. Но той изчезва най-бързо и лесно именно когато си припомним, че животът е кратък. И няма време за отлагане на мечти, тъпи оправдания,че "такава ни била съдбата" и излишен страх. Защото винаги съжаляваме за това, което НЕ сме направили ...
Времето ни е малко. Казано по Уайлд-овски животът ни е "един лош четвърт час, съставен от прекрасни мигове"! и тези мигове зависят единствено от нас. Затова ако наистина искаш нещо силно направи го! И ако не го искаш не се насилвай, само за да угодиш на обществото. Но лайтмотива трябва да е един: "Животът е твърде кратък, за да се страхуваш!" Или поне моят е :)))