За креативните вълни ... с любов

Знаете ли с какво се гордея най-много? С креативните си вълни! Или по-скоро със способността си да ги усещам. Няма друг момент като този, в който те обземе вдъхновението. Няма друга тръпка Като тази. Усещането, че летиш в някакво друго пространство. В свое пространство.

Всеки от нас си има някакъв талант и предполагам, че всеки е изпитвал поне по веднъж това усещане. Внезапното вдъхновение, порива, енергията, ентусиазма да направиш нещо, да сътвориш нещо ... Точно това наричам креативни вълни. Има емоции, които са специфични. И изключително ценни. За мен тази е една от тях. Креативните вълни могат да ни накарат да направим всичко- за запеем, да затанцуваме, да зарисуваме, да запишем или просто да бъдем откровени с околните. Да направим нещо, които не бихме в „нормално състояние”. Да бъдем по-спонтанни! По-щастливи дори. С не знам, някак по- ... по-истински, по-себе си.

Ще попитате колко креативен може да е някой? Колкото си позволи! Колкото по-готови сме да разбием бариерите пред освободеното съзнание (нещо, което често наричаме „здрав разум”, макар че идея си нямам кое му е толкова здравото), толкова по-спонтанни и по-креативни ставаме! Креативността има много измерения и е качество, присъщо на всеки. Хората са способни да творят, просто не всички са готови да си го признаят. Няма такова нещо като „не мога”, има „не съм готов”. Но екзистенциалната истина е, че всеки рано или късно е готов да полети!

Та защо споменах креативните вълни? А, да,  гордея се с тях! Защото те ни освобождават и ни правят по-истински!