Your art matters ...

Двама от главните герои в любимият ми сериал споделят една култова фраза, която винаги ме е преобръщала изцяло: „Your art matters. It’s what got me here!” Сякаш съдържа цялото вдъхновение на света. Или поне точните думи, за да предизвика порой от креативни вълни у мен. Изкуството ти е от значение ... То винаги е от значение, но има нещо много специално в тази любов, в това твърде силно привличане от „твоето” изкуство. Не кое да е, а това на точно определен човек. Човек, в когото може би си влюбен, без дори да го осъзнаваш. Защото то те е довело до тук! Или може би всичко това е просто една уникално красива ода за вечната (необходимост от) влюбеност на човека в изкуството и желанието да задържиш по-близо тези, които все още го практикуват? Но не е ли всеки по свой начин творец на изкуство? Вероятно да.

Имаме ли си всички по някой, чието изкуство да ни дърпа като магнит към него? И не е ли чуждото изкуство това, което ни кара да творим свое? Заедно с дълбоките лични преживявания, разбира се. Ами ако източника и на двете е един и същи? Възможно ли е някой само да те вдъхновява или всички ние сме малко или много влюбени (дори и платонично) в своите вдъхновители?

До къде точно може да те доведе едно изкуство? До истината? До границата? До откровение? До лудост? До правилния човек? До правилното място? До момент на яснота, на прозрение? До самия себе си? Предполагам, че отговорите на този въпрос могат да са твърде много и разнообразни. А най-вероятно във всеки миг е нещо различно. И обикновено хората имат по няколко вдъхновители. Вярвам, че всеки има какво да предложи. И изкуството на един би могло да отведе другиго където трябва. На този принцип хората се вдъхновяват един от друг. И как иначе – не искам да си представям какъв би бил света, ако бяхме неспособни да се вдъхновяваме взаимно.

Мога да кажа, че изкуството на доста хора ме е довело до тук- мястото, на което съм; човекът, който съм; нещата, които правя...Дали обичам всеки един от тях? Мисля, че да. Дали се надявам малките неща, което правя, без да ги намирам за особено значими някога да доведат някого при мен? Всъщност да. Ще попитате до къде доведе мен собственото ми изкуство? До тук. До този блог, до откровенията, до истината, до най-дълбоката сантименталност и искрената надежда, че ще имам смелостта да я споделя. До човекът, който съм. И който ще бъда.

People’s art matters. It’s what got me here!

My art matters. But is it what got you here?